Рокля в купа

Купих си хубава мадамска рокля – тъмно синя с плухички на точки. Казах си: "Айде нещо по така". Продавачките любезно ми обясниха да не я нося на химическо чистене: „Най-добре на ръка да я перете” – насочиха ме те.

Хм… Те май като ме гледаха и не познаха, че на ръка не съм прала от има няма 10-тина години. Даже и когато в пералнята ставаха жертви някои любими дрехи и пуловери пак не устоявах на изкушението да рискувам и с други любими. Реших да го мисля, като му дойде времето, платих и си заминах доволна!

•••••

Носих роклята, посъбрах комплименти (все пак мадамска рокля - няма как!) и ето че седя пред пералнята с въпроса: да рискувам или не.

Представям си как вадя роклята от пералнята, а плухичките с белите точки са заприличали на гирлянди. Или пък са се смалили дотолкоз, че роклята е заприличала на шал…Интересно би било.

Все пак си мисля „Абе колко му е: влизам банята, изпирам за 5 минути и готово! Едно време баба ми да не би все в пералня да е прала.”

Речено-сторено! Засилвам се, влизам в банята с прах и рокля в ръка и се сещам, че аз няма в какво да я изпера. Пустата му рокля! То верно - дрехите от пералнята на сушилнята директно отиват, ама за прането на ръка и леген е нужен. Направо чувам гласа на дядо ми: „Е, така е то еманципация – еманципация и после няма един леген в къщата.” Ами сега?

Че като хванах една голяма купа за салата, че като сипах прах вътре и като налях хладката водица, че като бухна една пяна, че като ми хареса това ми ти пране на ръка!

•••••

Роклята сега съхне и полюшва плухички, а аз се чудя да си купя ли леген или нова мода с пране в салатни купи да измисля? J

Дъждовете магьосници

Обичам да вали. За мен всеки дъжд е магьосник: превръща пространствата навсякъде по света, където ме е застигал в уютни малки миди, в които като перли съзаклятничим с приятели на по чаша чай. Раждат се росни идеи и обикновено по вода им върви да се случат както ги искаме. А чаят с топлината си ни загръща в тихо безвремие.

Сигурно в дъждовна утрин съм била зачената, че и досега в подобни утрини душата ми се разстила да поеме небесната вода като благословия; косите ми се напояват и къдрокоса стъпвам дива, свободна и щастлива в огледалните локви с онзи детския ентусиазъм, когато водата не мокреше и сухите дрехи бяха без значение.

От всички дъждове най-обичам дъждовете през юни. Те са магьосниците, които превръщат улиците в реки от чай (ех, само да цъфнат липите!); цветовете на розите стават извори на жива вода, а косите ми отглеждат от свободата на птиците.

И кога, ако не сега да си пусна "Тихият пролетен дъжд" на Нона Йотова. :)

http://www.youtube.com/watch?v=BiPSHKFbl4s

Дивната пролет на май

Дойде времето на черешите! Плодове на зрялата пролет. Не плахата пролет на джанките; не знойната пролет на липите, а дивната пролет на май.

Събрали първите слънчеви лъчи и първите пролетни дъждове черешите са алена сочна истина, хрупкаво блаженство, вестителки на лятното опиянение, съблазън и отдаване.

Ягодите са техни верни предвестници. Тихи свидетели на силата на пръстта да ражда сладост и радост, узряват неусетно току преди да цъфнат акациите, а кестените да вирнат цветове като бели свещички по коледна елха.

Ягодите и черешите!

Дивната пролет на всеки май.

За смисъла

Упойва ме присъствието в един свят от ведри начала и смисъла на малкото думи с много смисъл...

За дните

Животът не е за един ден. Той е за много дни напред.

И дните не са, за да си приличат, а за да се различават.

Като хората – всеки ден е уникален и няма повтаряне.

Всеки ден е оригинал. А оригиналът винаги е един.

За божурите и самодивите

Заглеждали ли сте се в божурите? Когато са все още пъпки те са зелени и само едно тайно прозорче–прорез издава цвета им – дали ще са винените божури за избухваща страст или белите божури за свенливи обещания.

Присъствали ли сте на разцъфването на божур? Когато божурът разцъфва се превръща в кръгла всеотдайност и за няколко минути диша... зелените листи на пъпката освобождават цвета и приканват въздЪха да погали и раздели листите... това е танцът на божура с въздуха... представете си тихото дихание на разтварящите се листи... Когато цветът е готов се покланя и застива в очакване – нечий самодивски поглед да ги откъсне за свещенодействието на любовта.

А чували ли сте как падат прецъфтели божурени цветове? Ще ви кажа.

Ронят се с въздишка и разполагат винени дири – тайни пророчества по земята – съзвездия от смисъл, изненада и обещание. Те са тайните карти, на които самодивите отбелязват еньовденските поляни и броя на билките за омайното биле.

И ако вземете току що паднали божурени цветове и поръсите гърба на любим човек – досегът с кожата ще запази цвета им винен, а заедно с цвета се съхранява и спомена за самодивския поглед и местоположението на поляните.

После листата изсъхват винени и се готвят за танца с огъня на Еньовден.

И живота се пише

Не съм писала от няколко месеца в блога си, заета да пиша живота си, да творя, да дишам пролетта навън, да отлитам с вятъра, да чета по нападалия сливов цвят, да привиждам истории за разкази и нишките на онзи роман, който узрява в мен както израства пъстроока фея...

Застигаха ме от онези кратки вдъхновения, които всеки пишещ скътава в пазвата си на топло – да отлежат като старо вино и знам, че като към ненапита вода ще посегна към тях в миговете когато музите ме навестяват и казват „сега или никога.”

Има периоди за писане и периоди, в които пишем живота си.

Но и когато пишем, пак пишем живота си. Така е то - голямо писане пада :)