И живота се пише

Не съм писала от няколко месеца в блога си, заета да пиша живота си, да творя, да дишам пролетта навън, да отлитам с вятъра, да чета по нападалия сливов цвят, да привиждам истории за разкази и нишките на онзи роман, който узрява в мен както израства пъстроока фея...

Застигаха ме от онези кратки вдъхновения, които всеки пишещ скътава в пазвата си на топло – да отлежат като старо вино и знам, че като към ненапита вода ще посегна към тях в миговете когато музите ме навестяват и казват „сега или никога.”

Има периоди за писане и периоди, в които пишем живота си.

Но и когато пишем, пак пишем живота си. Така е то - голямо писане пада :)