четвъртък, 24 юни 2010 г.

Еньовденски билки и росни треви

Еньовден дойде и тази година неусетно. Ето го – някак притихнал в пролуките между снощния и предстоящия дъжд. В дома ми ухае на дим от огъня, който палихме с мокри дърва и на билки и росни треви – щедър подарък от гората и полята.

Брах билките по здрач, че утрото обещаваше мъгли, а нощта вещаеше дъждове. И точно преди да стане тъмно разстлах поглед по поляните и потърсих „нишката” от тихи знаци, по които да позная онези цветя и билки, които чакат точно мен, да стъпя точно там, да протегна точно тази ръка… Ножичката щракваше тихо, цветовете скланяха горди стебла като поклон пред силата на земята, която ги е отгледала и в знак на смирение пред избора си да донесат точно тази сила, точно в моя дом, на точно този ден. Вдигах стъблата в някакъв унес - съкровени мигове в тайнството на природата. Иска ми се да напиша с благодарност, но реално е много повече от това. Как се благодари за всеобхватно единение с живото?

Стъпка по стъпка стигнах до шипковия храст, който беше прислонил стрък от бял равнец. Белият равнец падна с цвят сочещ бял храсталак и там до храсталака видях клонка закъсняло великденче и грейналите цветове на жълтия кантарион. Следвах реда, който билките избираха сами и знаех, че има смисъл да се редуват така; че точно така набрани ще донесат точно този аромат с нотки на поле, гора и свобода, които изпълват дома ми сега. И знам, че точно този аромат има своя смисъл за мен. Нищо, че не го разбирам.

Усетих кога е краят на това единение с тайнството. „Нишката” се изплъзна от ръката ми, знаците свършиха от раз. Поляната беше пълна с цветове, но те чакаха други стъпки и друга ръка да откъсне точно тях.

После в тъмното се появиха светулки и светулките ме отведоха до огъня... Стояхме няколко часа – много ли, малко ли - не знам. Когато си тръгнахме, заваля. Сигурен знак, че навреме се оттегляме. Взехме си точно толкова време колкото природата искаше да ни даде.

••••••••••••••••••••

По Еньовден виждаме повече, усещаме повече, някак по-тънка е границата между световете, които познаваме и тези, които искаме да познаем. И си струва да отделим време за тиха разходка в зеленото на полята, градинката зад блока или най-близкия парк.

Сигурна съм в едно: и нищо да не усетим, нещо ще усети нас; и нищо да не „видим”, нещо ще види нас. И всеки жест е от значение за тайнството!


петък, 18 юни 2010 г.

Решенията перли

Има решения, които идват като чисти кристали. Откъдето и да ги погледнеш – отвсякъде блестят. Ясни, прости, безвъпросни истини. Истински разкош!

Но има и решения, които идват като таралеж в гащите. Откъдето и да ги погледнеш бодат. Загнездват остри ръбове в меките гънки на душата ни и колкото повече се опитваме да ги човъркаме, толкоз по-дълбоко впиват бодли. Остри, чепати изпитания с разклонения като многоглави скорпиони.

И отнема време да свикнем с бодежа. А като свикнем, започваме да се учим да му обръщаме внимание; да го изследваме без натрапчивото желание да спре. После по някое време разбираме, че с внимание и търпение бодлите се заглаждат, бодежа намалява, а таралежите придобиват мек блясък.

И така малко по малко се оказва, че сме си отгледали решение - перла.

Решенията перли също са красиви. С тази особеност, че отнемат време и ни учат, че майсторлъкът е в качеството накрая.

четвъртък, 3 юни 2010 г.

За семинарите

Живеем в свят, в който семинарите за много от нас са начин на живот. Дали ги организираме, посещаваме (като участници или асистенти) дали ги водим сами или в партньорства - много от нас вярваме, че винаги има какво да научим и да развием за себе си.

Впрочем като кажем „на семинар съм” няма много значение в коя роля сме. Във всяка роля ще намерим зрънцето смисъл, което да посадим в себе си. Обикновено се раждат неочаквани плодове и за щастие често са по-големи отколкото очакваме. Така си е струвало да прекараме определено време в търсене и/ или изследване на себе си и всички теми, които живота ни поднася, за да изпита умението ни да живеем пълнокръвно.

Ако разгледаме живота си като книга, някои семинари буквално започват нови глави. Има семинари, които отприщват потоци на жизнена енергия в нас, обръщат посоката на изборите, които правим, създават решителност за Крачките, които отдавна не смеем да направим или ни вдъхват толкова надежда и устрем, че няма мечта, която да ни се опре, стига да я поискаме.

Семинарите на Фондация „Същност” са такива семинари. Всеки от тях дава възможност да погледнем себе си и живота си по нов начин и да започнем нова глава, ако решим.

Визията на Фондацията е Щастлива България. Мотото и е: "Бъди промяната, която искаш да видш в света!"

Хем за всички, хем за всеки!

Лично за нас:

http://www.essencebulgaria.org/BG/kym_syshtnostta.asp

За възпитаването на децата ни:

http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp#parents

За начина, по който общуваме:

http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp#jiraf

За начина по който говорим, пеем и използваме гласа си:

http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp#glas

За това как изгледаме:

http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp#colours

За твореца в нас:

http://www.essencebulgaria.org/BG/drugi.asp#art

сряда, 2 юни 2010 г.

Рокля в купа

Купих си хубава мадамска рокля – тъмно синя с плухички на точки. Казах си: "Айде нещо по така". Продавачките любезно ми обясниха да не я нося на химическо чистене: „Най-добре на ръка да я перете” – насочиха ме те.

Хм… Те май като ме гледаха и не познаха, че на ръка не съм прала от има няма 10-тина години. Даже и когато в пералнята ставаха жертви някои любими дрехи и пуловери пак не устоявах на изкушението да рискувам и с други любими. Реших да го мисля, като му дойде времето, платих и си заминах доволна!

•••••

Носих роклята, посъбрах комплименти (все пак мадамска рокля - няма как!) и ето че седя пред пералнята с въпроса: да рискувам или не.

Представям си как вадя роклята от пералнята, а плухичките с белите точки са заприличали на гирлянди. Или пък са се смалили дотолкоз, че роклята е заприличала на шал…Интересно би било.

Все пак си мисля „Абе колко му е: влизам банята, изпирам за 5 минути и готово! Едно време баба ми да не би все в пералня да е прала.”

Речено-сторено! Засилвам се, влизам в банята с прах и рокля в ръка и се сещам, че аз няма в какво да я изпера. Пустата му рокля! То верно - дрехите от пералнята на сушилнята директно отиват, ама за прането на ръка и леген е нужен. Направо чувам гласа на дядо ми: „Е, така е то еманципация – еманципация и после няма един леген в къщата.” Ами сега?

Че като хванах една голяма купа за салата, че като сипах прах вътре и като налях хладката водица, че като бухна една пяна, че като ми хареса това ми ти пране на ръка!

•••••

Роклята сега съхне и полюшва плухички, а аз се чудя да си купя ли леген или нова мода с пране в салатни купи да измисля? J

вторник, 1 юни 2010 г.

Дъждовете магьосници

Обичам да вали. За мен всеки дъжд е магьосник: превръща пространствата навсякъде по света, където ме е застигал в уютни малки миди, в които като перли съзаклятничим с приятели на по чаша чай. Раждат се росни идеи и обикновено по вода им върви да се случат както ги искаме. А чаят с топлината си ни загръща в тихо безвремие.

Сигурно в дъждовна утрин съм била зачената, че и досега в подобни утрини душата ми се разстила да поеме небесната вода като благословия; косите ми се напояват и къдрокоса стъпвам дива, свободна и щастлива в огледалните локви с онзи детския ентусиазъм, когато водата не мокреше и сухите дрехи бяха без значение.

От всички дъждове най-обичам дъждовете през юни. Те са магьосниците, които превръщат улиците в реки от чай (ех, само да цъфнат липите!); цветовете на розите стават извори на жива вода, а косите ми отглеждат от свободата на птиците.

И кога, ако не сега да си пусна "Тихият пролетен дъжд" на Нона Йотова. :)

http://www.youtube.com/watch?v=BiPSHKFbl4s