Купих си хубава мадамска рокля – тъмно синя с плухички на точки. Казах си: "Айде нещо по така". Продавачките любезно ми обясниха да не я нося на химическо чистене: „Най-добре на ръка да я перете” – насочиха ме те.
Хм… Те май като ме гледаха и не познаха, че на ръка не съм прала от има няма 10-тина години. Даже и когато в пералнята ставаха жертви някои любими дрехи и пуловери пак не устоявах на изкушението да рискувам и с други любими. Реших да го мисля, като му дойде времето, платих и си заминах доволна!
•••••
Носих роклята, посъбрах комплименти (все пак мадамска рокля - няма как!) и ето че седя пред пералнята с въпроса: да рискувам или не.
Представям си как вадя роклята от пералнята, а плухичките с белите точки са заприличали на гирлянди. Или пък са се смалили дотолкоз, че роклята е заприличала на шал…Интересно би било.
Все пак си мисля „Абе колко му е: влизам банята, изпирам за 5 минути и готово! Едно време баба ми да не би все в пералня да е прала.”
Речено-сторено! Засилвам се, влизам в банята с прах и рокля в ръка и се сещам, че аз няма в какво да я изпера. Пустата му рокля! То верно - дрехите от пералнята на сушилнята директно отиват, ама за прането на ръка и леген е нужен. Направо чувам гласа на дядо ми: „Е, така е то еманципация – еманципация и после няма един леген в къщата.” Ами сега?
Че като хванах една голяма купа за салата, че като сипах прах вътре и като налях хладката водица, че като бухна една пяна, че като ми хареса това ми ти пране на ръка!
•••••
Роклята сега съхне и полюшва плухички, а аз се чудя да си купя ли леген или нова мода с пране в салатни купи да измисля? J
