Има градове, с които се сродяваш неусетно. Попадаш случайно и уж за веднъж, а после се завръщаш отново и отново за кратко, за малко повече или за колкото – толкова.
Когато дойдох за първи път във Фрайбург (преди точно две години) ме плени значението: град на свободата. Така и не се порових да разбера историческите корени на името, но и досега си мисля „Колко е хубаво да живееш в град на свободата!” Сигурно защото е сгушен в Шварцвалд, Фрайбург носи и усещането за уют от желана прегръдка и мирис на гора, свежест и дива природа. Град без претенция и без напъни за уникалност - съвсем очаквано по немски подреден - Фрайбург е пленително прост и по човешки обозрим.
Този път ме удивлява със зеленината – зеленилки по терасите, зеленото на гората, ливадите край реката… Не случайно се води най-зеленият град в света. И не толкова в буквално зеленото наоколо, колкото в нагласата на хората да живеят близо до природата, да развиват соларните системи за производство на електричество и водни електроцентрали и да бдят за зеленото съзнание за грижа и опазване на околната среда.
Има ли връзка зеленото и свободата? Може и да има, може и да няма. Но има ли значение всъщност, когато всяко посещение тук ме вдъхновява да живея по-свободно и по-зелено?
Няма коментари:
Публикуване на коментар